Стоеше сама в тъмната уличка. Нямаше луна, която да стопля тъмната нощ и сърцето и бавно умираше. Запали цигара и почувства приятно опиянение. Искаше и се да погълне малка водка, но нямаше пари. Можеше да се обади на някого за пари или помощ, но усети че телефонът и го няма. Беше толкова студено, а тя така наивно излезе само с къса поличка и без яке.
Казваше се Галена, но всички и викаха Гала. Красива. С дълги, кестеняви, леко къдрави коси и невероятно чаровна усмивка. В очите и можеха да се прозрат Вселени, особено ако в тях гледаше някой по-наблюдателен. Беше добра ученичка и родителите и се гордееха с нея, особено след като показа завидни резултати на кандидат-студентските изпити и я приеха да учи право в „Софийския”. Тя обичше историята и се надяваше и правото да и хареса толкова, но всичко тепърва предстоееше в живота и, нямаше закъде да бърза. Затова тя реши да поживее поне малко за мига. „Carpe diem” – казваше един нейн приятел и тя реши да приме наготово сдъвканата мъдрост, като се впусна в нощен живот както никога преди.
Този нейн приятел се казваше Иван и бяха заедно от деца. Момчето беше високо, с руса коса и тъмни очи. Мразеше да му викат Ваньо, защото твърдеше, че е детинско. И той се учеше добре. На есен щеше официлано да е студент в ТУ-София, беше много горд с това негово постижение. Иван беше любител на звездите и дълги нощи се взираше в тях. Познаваше огромна част от съзвездията и обичаше да показва наученото на Гала, когато бяха заедно. Той я обичаше, но нямаше смелостта да и го каже. Въпреки това беше щастлив.
На есен и двамата заминаха за София. Всеки с искрица надежа в душата си за едно по-добро бъдеще. В началото на пребиваването си там поддържаха връзка, но контактите им започнаха да оредяват все повече. Дали, защото Иван живееше в „Студентски град”, а Гала в „Хаджи Димитър” или просто вече имаха други приятели и различни интереси, но тяхната раздяла промени и двамата. Иван престана да гледа звездите, а Гала спря да бъде толкова прилежна, както беше в училище.
Една ноемврийска вечер Гала обеща да отиде на гости при нейни приятелки в „Студентски град”. Тя се приготви и тръгна рано. По пътя към градчето се возеше в автобус „94’ и там видя Иван, който се прибираше от лекции. Поговориха си и тя го покани да отиде с нея на дискотека. Той отказа с мотива, че чалгата не е неговата музика въпреки, че сърцето му копнееше да пообщува с нея тази нощ. Но тя май не проявяваше интерс към него, а той беше все така стеснителен. Разделиха се с едно дежурно „чао”.
Гала излезе с приятелките си, но реши, че в дискотеката е твърде весело и не пожела да се прибере с тях. Опита се да ги разубеди да останат и им крещеше – „Carpe diem”, но може би изпитата водка и пречеше да бъде достатъчно убедителна. Запозна се с едно момче, на което не запомни дори името и те излязоха да се позабавляват в една тъмна уличка зад дискотеката. Чукаше я така брутално, че тя го молеше да спре.Той се подразни и я захвърли там като парцал. Тогава от тъмнината се появи човек с маска на главата и налудничав блясък в очите. Той се насочи право към нея, запуши устата и и я изнасили. Като свърши вдигна панталоните си казвайки - „Carpe diem, по дяволите обичам те” и избяга в тъмната нощ.
Цигарата не и даваше достатъчно спокойствие, а ефекта на водката беше преминал. Беше разпознала човекът, който я изнасили, беше Иван. Светът и се преобръщаше за секунди, не можеше дори да заплаче. От този момент нататък в очите и не се виждаха Вселени, дори от опитен гледач, но в нея заопчваше да расте нов живот. Дали той имаше шанс да оцелее на тази жестока земя?
